Хотелиерство & Ресторантьорство
hotelierite.net

За шуро-баджанащината в хотелиерския бизнес

За шуро-баджанащината в хотелиерския бизнес

Г-н Тодоров,  пречи ли  шуро-баджанащината на развитието на модерно хотелиерство в България?

Безспорно, този типично български синдром е бич, за всеки един бизнес - за съжаление в хотелиерството  е доста често срещано явление.

Какви са най-честите примери в това отношение?

Доста често, собствениците назначават свои близки на позиции, за които те не са компетентни. Най-лошия вариант е, когато протежето има любовна връзка със собственика и влияе на решения му, възползвайки се от негови слабости. Това води до обезсърчаване и връзване на ръцете на управителя. Дори, когато вижда откровени грешки, той се въздържа от критика, за да не загуби благоразположението на собственика. Това е "троянски кон" в хотела...

Доколко мениджъра на хотела е в състояние да противодейства на тези лоши практики?

Изключително важно е управителя да бъде принципен в това отношение. Още от първия ден той трябва ясно да заяви своята позиция и да не допуска назначения на служители на позиции, неотговарящи на тяхната квалификация – особено когато става въпрос за ключови! Назначаването на служители, по роднинска линия и препоръка не са желателни! Направи ли тази грешна стъпка, това ще бъде „дамоклев меч” над главата му. Рано или късно този меч ще се стовари…

Но доста често се случва да имаме заварено положение.

За съжаление  това е така. В такава ситуация  е доста трудно статуквото да се промени – особено когато става въпрос за служители приближени до собствениците. Когато бях управител в един четири-звезден хотел в София, заварих на рецепцията дъщерята на собственика. Разбира се в това няма нищо лошо, нека се учи и усвоява занаята. Проблемът възникна, когато правейки тестове за оценка на уменията на всеки един служител – момичето показа изключително слаби резултати. Когато собственика разбра, че дъщеря му не е получила пълно шест, и дори още по лошо – по резултат е в дъното на таблицата, отношението към мен се промени. Явно е очаквал от мен само хвалебствия – това противоречи ма моите принципи – аз винаги съм обективен.

За шуро-баджанащината в хотелиерския бизнес

В такъв случай не е ли по добре да се вземе соломоновско решение?

Бих цитирал думите на  г-н Мартин Колб „ Със собствениците трябва  да се води по-особена политика, но без да нарушаваме основните си принципи и да правим компромиси с авторитета  на позицията на която сме назначени".

Какво е мнението ви за така наречените „парашутисти”?

Винаги във своята работа съм работил за интереса на фирмата - респективно собствениците. За да мога да я свърша добре, трябва да имам възможността да избера екипа си, защото в крайна сметка аз нося отговорността за успеха на хотела. Спускането на „парашутисти” нарушава нормалната работна среда, убива желанието на останалите да се развиват и тяхната вяра в коректността на фирмата и мениджмънта. По този начин разбира се страда и авторитета на мениджмънта – къса се тънката нишка на доверието.

Какво е решението на този проблем?
Решението на проблема започва от осъзнаването му. 
Сподели
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg