Хотелиерство & Ресторантьорство
hotelierite.net

Делегиране на пълномощия

Делегиране на пълномощия

Делегирането е процес, при който отделен мениджър прехвърля част от своята официална власт на свой подчинен, без това да го освобождава от отговорността пред неговия висшестоящ. Изпълнението на почти всяка задача във фирмата изисква притежаването на определена власт, т.е на правото да се действа по определен начин. С други думи, за да се носи отговорността за определена работа, този, който я извършва трябва да има правото за това, а това включва правото да взема определени решения, както и правото да използва определени ресурси.

Важен момент в процеса на делегирането е да се реши каква власт да се предостави на подчинения. Във всеки случай тя трябва да бъде достатъчна, за да може той да върши добре задълженията си.

Основните причини за делегиране са предимно практически, но се наблюдават и някои идеалистически.

Практическите причини за делегиране на власт са:

  • Висшестоящите мениджъри се освобождават от по-маловажни отговорности и могат да се съсредоточат върху стратегическите си задачи.
  • Вземането на решения се пренася по-близо до мястото на събитието и спестява времето за докладване „нагоре”, за получаване на указания или одобрение.
  • Мениджърите получават възможност да вземат решения и да носят отговорност за своите действия


Като идеалистични причини за делегирането на властта могат да се посочат вижданията, че това е добро дело, че се дава шанс за индивидуално израстване, че влияе добре върху морала на екипа.

Правомощията представляват формализиран израз на предоставената власт от висшестоящия на подчинения. Те могат да се дават в писмен вид какъвто например е трудовата характеристика, така и устно, когато става въпрос за извънредна ситуация.

При даването на право за упражняване на власт важен е въпроса за това, колко подчинени може да управлява ефективно един мениджър. Разглеждането на този проблем е свързано с понятието обхват на контрол. В реалната фирмена дейност обхватът се изменя от 1 до 40 или повече непосредствено подчинени, но по-често срещаните случаи са в интервала от 3 до 12 души. По-малък обхват се наблюдава при мениджърите управляващи на върха на пирамидата. При тях сложността на работата, високите разходи и необходимостта да се управляват хора, които от своя страна управляват други хора, налагат по-пълно включване на висшестоящите в цялостната дейност и следователно обхватът на контрол е по-малък. Обратно, при по-ниските равнища на управление обхватът на контрол нараства.

Решаване на въпроса за правомощия и обхвата на контрол зависи изцяло от виждането  за това колко равнища на управление трябва да има в организацията. При ниска организационна структура обхватът на контрол ще е висок, при „висока” структура се очаква той да бъде по-нисък. Решаването на действителният обхват на контрол ще търси някакъв компромис между тези две крайности. Предоставянето на правомощия и обхватът на контрол зависят още от:

-Степента на способност на мениджмънта – способни ли са управляващите да постигнат желаните резултати с даден брой подчинени?

-Степента на знания и умения на подчинените – по-квалифицираните и обучени подчинени се нуждаят от по-малко контрол в сравнение с новите и необучени кадри.

-Сложността на работата и възможностите да настъпят промени в нея – препоръчва се колкото по-сложна е работата, толкова по-тесен да бъде обхватът на контрол.

-Това колко скъпо струват евентуални грешки на подчинените. Работата свързана с риск от трудови злополуки или нещастни случаи, изисква по-близък контрол.

Сподели
Гост 29 Август 2016г.
като краля и ние боядисваме паветата, ама да делегираме - НЕ и НЕ
Гост 1 Ноември 2016г.
Хм... интересно...
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg